Миро

Страх ме е. Много ме е страх. Усещането е неприятно и некомфортно. Съществува напълно реална възможност да вляза в затвора. И това ме плаши. Има няколко неща, които не знам. Дали изобщо ще се стигне до там? Ако се стигне - след колко време? И колко време ще трае всичко това?
Неопределеността е най-неприятното. Все едно съм застинал и чакам дали ще стрелят по мен или ще ме подминат. В последните няколко дни като че ли съм блокирал напълно, като че ли съм в ступор. Почти не мисля, като че ли карам по инерция. Не знам какво ще се случи, не планирам нищо нито за кратко, нито за по-далечно бъдеще. Не смея. Състоянието е много неприятно. Чакам...

Гледам "Да бъдеш Ерика" и забелязах, че в тоя сериал, а и не само, снимат главите на девойките. Най-много до кръста. Задниците и ханша не показват. Преди малко разбрах защо - видях - огромни са.

След малка разходка по града свърших наполовина работата си, но това не ми пречи. Знам че по-късно днес всичко ще приключи както трябва. Затова съм спокоен. Чудя се какво да правя след това. Може би пак ще си взема бира и месце и ще гледам телевизия. От котенцето на баба няма и следа - идваше и после спря. Баба страда, много й е мъчно. Добре поне че кученцето се върти пред блока и тя се грижи за него. Баба е на 87 години и е жива и здрава, слава богу. Ако не беше тя, не знам как щях да издържа. Баща ми е на 200 км. от тук, майка ми е в затвора, а сестра ми е в Германия. Пръснахме се по различни краища. Очаквам мама да излезе, чуваме се почти всеки ден с нея, но ми е мъчно, много ми е мъчно...

Малко ми е странно. Това с дневника е нещо. което не съм правил от много години.
Събудих се преди час, взех си студен душ и сега пия кафе, пуша и гледам семейство Флинстоун. Преди това сериалче ми беше много интересно, но сега - не чак толкова и все пак има особен чар. Ще трябва да вкарам някой лев за футболни залози - тази седмица няма много мачове. Чакам около 100-на лева днес, а трябва и пенсията на баба да я вземем след час. Тук, в Ивайловград ми е леко скучно, но по-добре скучно, отколкото опасно. Пък и не знам колко ще се задържа тук. Нямам приятели в града и повечето време прекарвам сам с баба.